Възможен ли е свят без глупаци? Всъщност не.  Глупостта, оказва

Възможен ли е свят без простаци? Всъщност не.

 Глупостта, става известно, е универсално събитие. Всички я поносим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени простаци, невежи идиоти, недодялани простаци, достоверни тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници, образовани имбецили...

 Няма граници за човешката нелепост. Нещо повече: всички ние в един или различен случай сме постъпвали неуместно. Можем обаче да се опитаме да дефинираме човешката нелепост. Може би в случай че разберем нейната природа, по-успешно ще се преборим с нея. Именно такава е задачата на актуалната книга. Психолози, философи, социолози и писатели ни показват своето виждане за човешката нелепост. Автори като Даниъл Канеман, Антонио Дамазио, Борис Сирюлник, Дан Ариели, Хауърд Гарднър и доста други ще се опитат да отговорят на всички въпроси за простаците: Кои са те? Какво става в главите им?

 Не сме ли всички глупави по един или различен метод? Може ли интелигентният човек също да се окаже тъп или да повярва в глупости?

  " Психология на нелепостта "  предлага една аутопсия на нелепостта във всичките ѝ форми. Дори да не успее да ни избави от непознатото безумство, може пък да ни избави от личната ни нелепост. Така в света ще има един простак по-малко.

Непоносимата тежест на живота

 Всеки е виждал нелепости, чувал е, чел е всеки ден, без изключение. И в това време всеки ги прави, мисли и изрича. Всички в един или в различен случай сме се държали като простаци, изтърсвали сме по някоя дивотия, без от това да е имало кой знае какви последствия. Важното е да го осъзнаеш и да съжалиш, че си го направил, тъй като да се бърка е човешко, а приетата неточност е на половина извинена. Винаги си простак съгласно някого, само че рядко съгласно самия себе си...

 Освен за тихото всекидневно бръмчене на нелепостта, за жал би трябвало да държим сметка и за мощния плач на спортните простаци, на високопоставените простаци, на величията. В тези простаци, с които се сблъскваме в работата или в фамилията, няма нищо смешно и занимателно. Те ни ужасяват и ни тормозят с упоритата си, мръсна нецензурност и с наглата си надменност. Те постоянно оцеляват, драговолно подписват и с един размах на перото зачертават мнението ни, нашите усеща, достолепието ни. Омърсяват самочувствието ни и слагат на тестване вярата ни в каквато и да е правдивост в този долен свят. В тях – даже и при доста доброжелателство – отхвърляме да забележим свои близки.

 Глупостта е неспазено заричане, заричане за просветеност и доверие, предадено от простака – изменник на човешкия жанр. Глупакът е тъп, той е " животно "! Би ни се желало да го обичаме, да стане наш другар, само че простакът не е на нужната висота – тоест на нашата. Той страда от болест, за която няма лек. И тъй като отхвърля да се лекува, уверен, че е единственият едноок в свят от слепци, трагикомедията е цялостна. Няма нищо учудващо, че зомбито притегля със своето сходство на живот, с интелектуалното си безличие и с главния си заповеден блян да принизи живите, героите, положителните хора до своето състояние. В последна сметка простакът желае и вас също да лиши от разум: загубеняците няма да ви пропуснат.

 Върхът при простака е, че от време на време той е образован, във всеки случай е просветен: той би изгорил много книги дружно с създателите им в името на друга книга, на някаква идеология или на това, което са му втълпили велики учители (тъпаци или не) – дотам има умеенето да трансформира своята читателска мрежа в решетка на клетка.

Съмнението подлудява, увереността затъпява

 Истинският, съвършеният тъпанар ви осъжда без предизвестие, незабавно, без облекчаващи виновността условия, единствено въз основа на вярата в привидностите, която – от горната страна на всичкото – едвам провижда през капаците на очите си.

 Умее да се покаже старателен, с цел да притегли себеподобните си, да провежда линчуване в името на добродетелта, приличието, уважението. Глупакът преследва единствено в случай че е в глутница, а мисленето му е стадно. " Множественото число не коства нищо на индивида и щом има повече от четирима, става тайфа от простаци ", пееше Жорж Брасенс.

 А също и: " Слава на оня, който, като няма свят и заветен блян, / най-малко не досажда на съседите си. " Уви! Колкото до съседите, те не всеки път се лишават от удоволствието да досаждат! Понеже не е удовлетворен, че ви е направил нещастни, досадният дръвник ще е удовлетворен от себе си. Непоклатим. Имунизиран срещу съмнението. Убеден в цялостното си право. Щастливият малоумник ще ви направи на части, без да си счупи главата.

 Глупакът счита личните си убеждения за истини, издълбани в мрамор, в случай че всяко знание се построява върху пясък. Съмнението подлудява, увереността затъпява – би трябвало да избереш своя лагер.

 Простакът знае всичко по-добре от вас, в това число какво би трябвало да мислите, да чувствате, какво да вършиме с десетте си пръста, по какъв начин би трябвало да гласувате. Той ви познава по-добре от самия вас и знае кое е положително за вас. Ако не сте склонен, ще ви презре, ще ви наскърбява, ще ви нарани в дословен или метафоричен смисъл – за ваше положително. И в случай че може да си разреши безнаказано да рискува в името на един по-висш блян, може би ще посегне и на този отпадък, какъвто е за него вашият живот.

 Горчива истина – законната защита е клопка. Опитайте се да вразумите простака, да го измененията – изгубени сте! Защото в случай че смятате, че е ваш дълг да го поправите, то тогава и вие също претендирате, че знаете по какъв начин би трябвало да мисли той, по какъв начин би трябвало да се държи... явно като вас. И не щеш ли и вие сте станали простаци. (...)

 Излишно е да прибавям, че в случай че в действителност се смятате за по-интелигентен и по-открояващ се от междинното равнище, съдбоносната диагноза не е надалеч: може би сте здрав притежател на нелепостта, която още не е познала себе си... Изправени пред големия материал и цялостния неуспех, да твърдим, че можем да изучим нелепостта с тази книга, би било просто още една нелепост. Несъмнено би трябвало да сме безусловно самонадеяни, симпатично наивни или съвършени тъпаци, с цел да се оправим с сходна тематика.

 Аз го знам прелестно и въпреки всичко, нужно е един смел дръвник да стартира. С малко шанс начинанието ще се окаже просто смехотворно. А смехотворното не убива. За разлика от нелепостта – тя убива! И ще ни надживее. Всъщност всички ни ще погребе. Само нека не се спусне с нас и в гроба... Последно конкретизиране: тези разсъждения за простаците важат и за глупачките. Дамите да се успокоят! Уви, няма единият пол да го отнася поради другия...

 И по този начин, декларирам, о, простаци от всички типове и всевъзможни глупачки, вятърничави тъпанари, сбирщина тъпунгерки, готини смотаняци, тъжни пуйки, мръсни простаци, цялостни простакеси, гадни отрепки, кратуни и лейки, простакендели и тъпачки, малоумници и безмозъчници, гъски, тикви, дришльовци, лапнишарани, бунаци, балъци и балъчки, наивници, чукундури, ръбове, чайници, кифли, гъски, патки, кокошки, тъпи крави, овци, рендета, пристигна вашият час: тази книга приказва единствено за вас. Но вие няма да се познаете в нея...

Ваш лоялен простак: Жан-Франсоа Мармион

Информацията и фрагментът от книгата са предоставени от издателство " Изток-Запад ".

Инфо: www.highviewart.com